torstai 1. heinäkuuta 2010

Оталампи, някъде в южна Финландия


Усещаш присъствието, което се тътри кротко след тебе, притихва, докато ровиш в долапите, просветва, кълбо прах на светлината.
Вратата на стаята е винаги следящо око. Понякога и винаги следиш окото. Стари саксии, пет различни стола, маса, голямо кожено кресло, кукла в мръсна тюлена рокля. Децата се страхуват от куклата, казват, че ги гледа. Набутваме я в шкафа, но бащата я изважда, не било възпитателно. Оттогава държим вратата затворена.
Усещаме. Дори в тоалетната се оглеждаме, сякаш сме в храстите. Вратата на тавана заключваме, в мазето слизаме със страх и никой не обича да остава сам.
Живеем с нея. Понякога и винаги. Не гледаме снимката, всеки по свои причини. Разглеждаме разпадащите се книги. Там е пъхнала покани за годежи и сватби, съболезнователни и коледни картички. "...на 13 октомври...псалм 330...от опечалените", четем в една изрезка от вестник. Така научихме името.
Днес пак изметох цяла шепа мухи. Искам да изхвърля и умрелите растения, да почистя саксиите, но не ми разрешиха. Някой минава да ги наглежда.

* * * * * * * * *

Това го преживях, живяхме го. В Оталампи стояхме с прекъсвания почти три години. Накрая ми се повръщаше само от мисълта, че трябва да се ходи там и ми е трудно да опиша с какво великанско удоволствие събрах багажа и изметох следите от нашия престой. Поне физическите следи. Винаги се връщам към този ужасно-прекрасен период, защото от намереното в долапите и преживяното научих безценно много за старите и днешните фини. Такива неща не се пишат в туристическите справочници.
Снимката е от 1930г. Това е старата жп гара в Оталампи. Семейство с три деца е наело гарата и живее там. Винаги ми е било ужасно любопитно да погледна вътре, но така и не се запознах с тези хора.
Във фински дом се прониква трудно, хората много ревниво пазят личното си пространство. Точно затова ще бъда винаги благодарна на Хеммо, че можах да видя, помириша и попипам всичко, което беше останало от семейната му история.
Къщата му, за която разказвам, е точно зад гарата. Снимки имам, но не искам да показвам. Не сме ходили там от три години, от преди да се роди София.

1 kommentti:

  1. :) прочетох...настръхнах...и препрочетох...

    VastaaPoista