torstai 1. heinäkuuta 2010

Оталампи, някъде в южна Финландия


Усещаш присъствието, което се тътри кротко след тебе, притихва, докато ровиш в долапите, просветва, кълбо прах на светлината.
Вратата на стаята е винаги следящо око. Понякога и винаги следиш окото. Стари саксии, пет различни стола, маса, голямо кожено кресло, кукла в мръсна тюлена рокля. Децата се страхуват от куклата, казват, че ги гледа. Набутваме я в шкафа, но бащата я изважда, не било възпитателно. Оттогава държим вратата затворена.
Усещаме. Дори в тоалетната се оглеждаме, сякаш сме в храстите. Вратата на тавана заключваме, в мазето слизаме със страх и никой не обича да остава сам.
Живеем с нея. Понякога и винаги. Не гледаме снимката, всеки по свои причини. Разглеждаме разпадащите се книги. Там е пъхнала покани за годежи и сватби, съболезнователни и коледни картички. "...на 13 октомври...псалм 330...от опечалените", четем в една изрезка от вестник. Така научихме името.
Днес пак изметох цяла шепа мухи. Искам да изхвърля и умрелите растения, да почистя саксиите, но не ми разрешиха. Някой минава да ги наглежда.

* * * * * * * * *

Това го преживях, живяхме го. В Оталампи стояхме с прекъсвания почти три години. Накрая ми се повръщаше само от мисълта, че трябва да се ходи там и ми е трудно да опиша с какво великанско удоволствие събрах багажа и изметох следите от нашия престой. Поне физическите следи. Винаги се връщам към този ужасно-прекрасен период, защото от намереното в долапите и преживяното научих безценно много за старите и днешните фини. Такива неща не се пишат в туристическите справочници.
Снимката е от 1930г. Това е старата жп гара в Оталампи. Семейство с три деца е наело гарата и живее там. Винаги ми е било ужасно любопитно да погледна вътре, но така и не се запознах с тези хора.
Във фински дом се прониква трудно, хората много ревниво пазят личното си пространство. Точно затова ще бъда винаги благодарна на Хеммо, че можах да видя, помириша и попипам всичко, което беше останало от семейната му история.
Къщата му, за която разказвам, е точно зад гарата. Снимки имам, но не искам да показвам. Не сме ходили там от три години, от преди да се роди София.

tiistai 29. kesäkuuta 2010


Такива ги видях тогава преди една година. Ето ги, моето семейство.